***(от север)
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Изви се последният вятър,
от север.
Човеците до дъно изпълни,
туфи пепел и тъма понесъл -
да зида праг
пред портите на вените.
Линеещото време да препъне
и разкъса.
Да прегради и сълзата надежда,
че, може би, и утре ще съмне,
че е тук
и ще бъде
облакът с топлите пръсти.
***
Размята вихърът буци забрава,
живота на капки мъглисти
реди и руши.
Прережда, загражда,
затрупва
с изгнили пера и треви –
въздух да няма
и глътка дори,
който да спомня, че там,
някъде,
дишал, мечтал, обичал е Някой.
От север преди да прелее
невярата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
