От утре
Аз нямам илюзии много,
съмнямам се в свойте мечти.
Не правя, каквото не мога,
каквото пък мога, почти.
Посрещам, изпращам проблеми,
огрява ме слънце през май,
и нямам достатъчно време,
да вярвам във нещо докрай.
Не търся, например, посока,
не следвам красив идеал,
а пуша, и пия си сока,
и зяпам сериал след сериал.
Но ето ме- пак се заричам-
ще вярвам в мечтите докрай!
От утре ще се заобичам.
Започвам от утре! И край!
съмнямам се в свойте мечти.
Не правя, каквото не мога,
каквото пък мога, почти.
Посрещам, изпращам проблеми,
огрява ме слънце през май,
и нямам достатъчно време,
да вярвам във нещо докрай.
Не търся, например, посока,
не следвам красив идеал,
а пуша, и пия си сока,
и зяпам сериал след сериал.
Но ето ме- пак се заричам-
ще вярвам в мечтите докрай!
От утре ще се заобичам.
Започвам от утре! И край!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Райкова Всички права запазени
