Отиваш бавничко далече
Ръце протегнал си към мен,
но крачиш бавничко обратно.
И ето,мина още ден,
не казваш вече думи сладки.
Не искаш да ми пишеш вече,
навярно,за да спра и аз
Отиваш бавничко далече,
умират мислите за Нас.
Не се обаждаш,
не говорим
и казваш ми,че си зает,
не искам затова да спорим,
не бих ти дала и съвет.
Обичам те силно,
но колко за малко
ти реши друго-
наистина жалко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Евтимова Всички права запазени
