8.06.2006 г., 12:57

ОТКРОВЕНИЕ

181 0 24

ОТКРОВЕНИЕ


Аз цял живот на тебе съм обречена,
а времето събираше летата си.
Душата ми, по женски разсъблечена,
споделяше безсрамно голотата си.

И хрупкам все оскъдно от мечтите си,
да съхраня за дълго сладостта им.
Петзвездните ми спомени разплитат си
колажните модели в прелестта им.

Не вехнеха минутите мълчание,
потъващи в лицата ни чаровни.
От чашата, препълнено страдание,
изпивахме нередности съдбовни.

Днес питам те: „единствена” ли бях ти!?
Доволно е да кажеш ми - „достатъчна”!
Приветствам откровения сърцати,
но аз ще да съм вече по-загадъчна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Впечатли ме!
  • Хубаво! Силата на жената е в нейната загадъчност!
  • Много е затрогващо, Милена. Позднавявам те...
  • "Днес питам те: „единствена” ли бях ти!?
    Доволно е да кажеш ми - „достатъчна”!"
    Поздрав, Мили! Много хубав стих!!!
  • Днес питам те: "единствена" ли бях ти!?
    Доволно е да кажеш ми - "достатъчна"!
    Приветствам откровения сърцати,
    но аз ще да съм вече по-загадъчна.
    Поздрави за чудесния стих!!!