3.11.2005 г., 15:07

ОТКРОВЕНИЯ

191 0 16

ОТКРОВЕНИЯ

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Спомен от времето, прекарано с теб,

ранява душата, обсебва и мислите…

Не мисля за друго, за спомена само...

Във мисълта ми твоя образ изгрява.

Лъчите на изгрева проникват през тялото,

лъчите на спомена променят сърцето…

Вървя по алеята с теб, но те няма…

И сядам по пейките с теб, но те няма..

Спомена само при тебе ме връща.

Къде си и как си? – се питам във нощите…

Морето остана далече в мечтите ни,

когато на лунна пътека се вричахме…

във вярна любов…

Не обещавахме вярност след време отминало…

Обичах те истински чисто…

но спомена връща ме в минало,

когато със теб си мечтаехме -

За бъдеще с щастие вечно!!!

Намерих те моя любов!!!

Излъгах, а после загубих…

Виновна съм, зная и плащам…

Със  сълзи в очите и нощи безсънни…

Детето ми мило, ме връща от спомена… -

Мамо обичам те!!!…

Обичам те! - казвам ти тихичко,
само в съня си...

И пак се събуждам!!!!!

 

 

13.07.1999г.. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АНИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за милите думи..Едва сега се осмелявам да споделя с някого това което ме е вълнувало някога.... Но няма по голямо щастие да имаме възможността МАКАР И СЛЕД МНОГО ГОДИНИ да поправим грешката или поне да имаме сърце и доблест да кажем.. ПРОСТИ МИ АЗ СГРЕШИХ!!!
  • БЛАГОДАРЯ ТИ СИЯНА....ПОНЯКОГА ОСТАВАТ САМО ПРЕКРАСНИТЕ СПОМЕНИ..
  • Нямаше ме няколко дни и сега виждам, че сайта се е обогатил с още един талантлив автор Добре дошла, Ани! Стихотворението ти е чудесно.
  • Понякога наистина лъчите на спомена променят сърцето..Но никога не трябва да съжаляваме за стореното от нас.Поздравления и повече усмивки
  • Отново прекрасно.