11.05.2006 г., 20:56

ОТМЕСТИ СЕ,ЗЕМЬО!

139 0 28
Отмести се,Земьо..
И ми стори път
от всичките мои пътеки
отъпкани.
За последно по него
искам да мина...
Както някога тихо
на пръсти.
Разтвори се..Да се върнат
реките
в които оглеждах очите си.
По стъпките искам да
да ги позная...
и по първата глътка.
Покажи ми...Всичките
брулени от вятъра брястове.
Да си спомня..Как ги прегръщах
и търсех при всеки
гнездото
на моята сила.
Отмести се,Земьо...
и отвори небето.
Да си взема звездата,
която толкова дълго ми
свети..
Че към края съм...
И започнаха да гаснат
очите ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Покланям се пред таланта ти!
    Невероятен стих,невероятен.....
  • "Покажи ми...Всичките
    брулени от вятъра брястове.
    Да си спомня..Как ги прегръщах
    и търсех при всеки
    гнездото
    на моята сила..."

    Е, Веси та ти си цяла вселена, богата душевност, сила, благородство, себеотдаване! Невероятен заряд има в сърцето ти! Пръскаш светлина! Помиташ с благородство дребното, прекланям се! Знаех, че този стих ще ме грабне! Твой истински фен, Сашо Конаклиев! И една скромна 6-ца! Уви! Оставаш в мислите ми до гроб!
    Поклон!
  • Впечатляващо!Поздрав!
  • Веси, пишеш чудесни стихове!!!
  • Поздравления!