Отново някой си отиде
Студена, бяла, празна стая: <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
безспирна дълга тишина.
Душата тръгна към безкрая,
а тялото на среща със пръстта.
Изгаря силна болка живите,
тъй дълго пари и не спира.
Тъга от загуба по близките,
дере в сърцето и пулсира.
……………….
Какво ли всъщност е живота?
Миг кратък,момент от вечността.
В духовното се крие истината,
от там извира и добро,и любовта.
За малко тук сме на земята,
да минем по предначертаното.
Достойно да изпълним ролята
и оценени според извървяното.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
