Отредено
Очакваше, ли днес да се родиш
или тъй ти беше отредено,
само в сън да се явиш
и да си тръгнеш с утрото студено.
Да почувстваш ледената тръпка,
да те пронижа с мисълта си само,
да те отрека от себе си-безпътна
и от жадуваната дума "мамо"
Да притъпявам сетивата си ,когато
мисълта ми скришом те потърси
и в спомен мил за тебе само
да те погаля чрез дъха си.
В душата ми понякога надничаш
и търсиш погледа ми сведен,
кажи ми тихичко,че ме обичаш,
за да стоплиш полъха ми леден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
