16.02.2005 г., 11:40

Отвъд предела

158 0 12

Отвъд предела<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

И отвъд предела – мрак.

Лешояди кръжат над мене пак.

Дочувам демоничния им смях,

но някак не ме е страх.

 

Чувам крилата на бели пеперуди,

но тъй неоново са мрачни и те...

Носят красота, а сякаш са мъртви,

но безсилно кръжащи в това небе.

 

Няма ги тази вечер звездите,

ти и твоите твари мълчите...

Не чувам и песента на щурците

само виковете на страдащите.

 

Лекия вятър някак затихва,

всичко в паяжина на мрака покрива

и песъчинки от часовника посипва

следите от кръв сякаш изтрива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • познато ми е подобно състояние, усещане... хубаво е, че си го изляла на листа... поздрав, усмихвай се!
  • Много силно чувство
    въздейства,
    с поздрав...
  • "...и песъчинки от часовника посипва..."

    Чудесна композиция с много акценти. Марина, стихът ти е...
    Ти си знаеш)))))))
  • Благодаря ти Принцеса, думите ти ме карат да се усмихвам
  • Радвам се, че ти допада Йоанна