20.11.2005 г., 20:38

Отвъд смъртта...

128 0 12
Дори смъртта не ни разделя, щом има и живот отвъд... Под призрачната й постеля ти пак лежиш на мойта гръд!... В покоите й несмутими, където ничий вик, ни дързък зов не би могъл да раздели ни, да бъдеш с мен - очакваш ме готов... Под мрачната й плащеница ще те обвия с ледени ръце... Победата на древен рицар е в моето нетрептно сърце!... Дори смъртта, останала без сила главата си е преклонила... Обичай ме!... Таква обич има, но само с Вечността съизмерима!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Буба Всички права запазени

Коментари

Коментари