Овошка
Черно ябълка дърво,
надвесило над мене клони.
Протяга зрелият си плод
както хищник плячка гони
А аз бера отрова сочна,
замаян в сладкия аромат,
а покрай мен животът пусна
годините си да валят.
И пълнех кошницата с гибел бавна -
шумяха черните листа.
дали бе днес или отдавна -
тече през пръстите ми реалноста
Гръм с оттенъкът на зима
разкъсва тихото небе,
покапаха блестящи капки
в стотици черни цветове.
И всяка ябълка откъснал,
криле магически размаха,
превърнаха се в спомен чувства
и към миналото отлетяха.
А аз останах сам в мрака
гърчех се в агония бавна,
впил нокти в мъртвата любов -
дърво изсъхнало отдавна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никифор Никифоров Всички права запазени
За съжаление сега нямам ама никакво време , но обещавам скоро да върна жеста.И ако съдя по това тук ме очаква нещо много приятно за четене 
Поздарв! 
