25.06.2006 г., 18:24

П О З Н А Т О

145 0 24
Проплаква дъжд .... и трепет! Върнах се на вятъра с плача. И с тъжна безнадежност чакам зад затворената врата. Всяко нещо на друго прилича, вълните ми се смеят, морето ме повиква. Докосвам те нежно, като преди. Като сърб ръката ти позната, за пореден път, ръката ми отмята. Но днес.... коя съм всъщност – само ако знаех, щях да ти разкажа – за да не гадаеш. И своя пристън – бих ти подарила, но самата Аз незнам, дали съм го открила... 25.06.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харесва! Поздрави и от мене!
  • ХУБАВО! БРАВО!
  • И своя пристан - бих ти подарила,
    но самата аз не знам,
    дали съм го открила...

    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Много ми харесва замисъла!Стихото е перфектно!Браво миличка, с всеки изминал ден ставаш все по-добра!Продължавай да ме радваш по същият начин!Обичам те!
  • много е добро.