Парк
Парк, осеян с пейки
и хубави цветя.
Хората, седейки,
се връщат в младостта.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Птичките заплакаха,
разчувствани и те.
С човките затракаха -
тъгата им расте.
Пеперудите танцуваха
под цветен листопад.
От щастие празнуваха,
в техния си свят.
Кучета и котки
лежат си на тревата.
Учудващо са кротки –
не гонеха децата.
Парк, осеян с пейки
и хубави цветя.
Хората, седейки,
заспиват в старостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димитров Всички права запазени
