Печално
на децата от Индиго
Смехът им завинаги секна,
на седем красиви деца...
И болка у всеки отекна,
у всекиго търсим вина...
"Не трябваше туй да се случва",
се чува отвсякъде зов,
"и нека поне за минутка
поискаме прошка от Бог!"
Тях няма ги вече в света ни,
оставиха свойте мечти...
И нека сега се поправим,
да няма отново сълзи!
С любов да изпълним сърцата -
така ще им сторим поклон!
Да вдигнем ръка срещу мрака -
да стане земята общ дом!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Вълчева Всички права запазени
Кратичко е, с много чувства...