ПЕРСОНА НОН ГРАТА
Не се завръщай в мойта тишина,
поела ударите на съдбата.
В сърцето ми не пускай пипала,
с отровата така позната.
Защо си мислиш че съм жаден пак
и до дъно всичко трябва да изпия?
Защо ме бъркаш с някaкъв хлапак,
готов на бой за твоята стихия.
Иронията си дори не я прикриваш.
Какво очакваш всъщност да получиш?
Вината щом сама не можеш да измиваш,
тогава своя фалш е време да заключиш.
Недей се лута ти по моите пътеки,
не водят те до замъка рубинен.
И крачките сега не ще са леки,
защото винаги ще съм обиден.
Върви си откъдето си дошла,
че вече си персона нон грата
и твойте хаотични номера,
не ще ги продължиш нататък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
