ПЕСЕНТА НА ЕДНА УЛИЧНИЦА
“Ти сън ли си или те има...”
Аз съм сълзите в очите ти,
Аз съм неказана дума
Пулсът съм тъжен на мислите
Дето сънят ти откраднаха.
Аз съм клеймо на обидата,
Дето я носиш в душата си.
И да не искаш понякога -
Все ще ме чака сърцето ти.
И да ме гониш отчаяно -
В теб ще остана завинаги.
Аз ще съм топлото, нежно докосване,
Със което събужда те вятърът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
