По тихите вълни на времето
По тихите вълни на времето се нося
понесла върху себе си онази светлина,
която още от небето синьо прося
и търся за двама остров без вина.
Разпръснала съм сълзите по вятъра,
въздишките в пролуките на стръмните скали,
копнежите са в пазвата ми скрити
там няма никой, никога да ги открий.
Не крия грях, вина аз нямам!
Какво са сълзите ми в късен час?
В молитва винаги измолвам
минутите за нежност между нас!
Изгряват утрини, настъпват вечери,
броя минути, часове и дни.
Дано небето над нас да се смили!
И сбъдне недосънуваните ни мечти!
понесла върху себе си онази светлина,
която още от небето синьо прося
и търся за двама остров без вина.
Разпръснала съм сълзите по вятъра,
въздишките в пролуките на стръмните скали,
копнежите са в пазвата ми скрити
там няма никой, никога да ги открий.
Не крия грях, вина аз нямам!
Какво са сълзите ми в късен час?
В молитва винаги измолвам
минутите за нежност между нас!
Изгряват утрини, настъпват вечери,
броя минути, часове и дни.
Дано небето над нас да се смили!
И сбъдне недосънуваните ни мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
