Под Амнистия
Щом отворят вратите за нас,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
ще ни погнат объркани пътища...
ех, амнистия -
с лудата страст
на живота,
ще се пръснем
по кътища.
Хей, началник -
недей да се цупиш!
На вземи от мене пари!
Аз богат съм...
иди да си купиш,
малко щастие...
и леки жени!
Хей, началник -
не ми се сърди!
Къде майка ме чака -
кажи!?!
На, вземи!
На заем вземи!
Аз свободен съм вече...
а ти?
Плюя, знаеш...
плюя на всичко -
че жена ми
от мене си тръгна,
че животът ми
мина безлично,
че и младостта ми
посърна!
Плюя...
плюя на всичко -
отишло си!
Но, нали пък
все още са с мен,
мойте дългове -
моите истински
белезници,
държащи ме
в плен.
Здрасти, мамо -
стига сълзи!
Всичко свърши...
виж, цял съм...
пред теб!
Стига плака -
синът прегърни
и прости му
на грешника...
клет!
Не,
недей да ридаеш -
поспри!
Чуй,
какво ще ти кажа
сега!
В църква свещ за нас
запали
и продай ни
на някой...
дома!
Идвай с мене!
В нормална страна
с теб ще идем -
да видиш бял ден!
Тук останем ли -
чуй, старина -
ще изгнием
в робски ярем!
Тук на тази проклета Земя,
днес върлуват бездушни продажници,
извисили до култ алчността,
титулуващи се държавници -
долни,
мерзки,
нагли
и в стръв,
кръвосмучещи скудоумци...
подлагачи,
слагачи,
марионетки
на връв...
нека робуват им
други безумци!
А ти, мамо -
идвай там с мен!
Идвай -
не съжалявай!
Какво е родината,
щом е остен?
Идвай -
не ме изоставяй!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
