29.08.2006 г., 14:07

Под среброликата луна

84 0 6
Среброликата, пълна луна,
тя в моята сянка е още...
а моята сянка - страхлива сърна,
чувства, ридае в тихите нощи...

В тихите нощи, нежна сърна,
под лунни лъчи те обича,
но под бели лъчи на пълна луна,
приближиш ли я ти, далеч ще изтича.

Във тая нощ със лък и стрели
ще подгониш ти тая сърна...
ала тя със лекота ще отлети -
сам ще си под среброликата луна...

Ловец си ти в тихите нощи,
студена луна те огрява...
рани я, но сърната в сянка още
да те обича във нощта остава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ми хареса стихото! Нежни думи , но наистина повторението на "сянка" е натрапчиво и разрушава чуството ../4/
  • .ще подгониш ти тая сърна...
    ала тя със лекота ще отлети ........
    Харесваш ли си го?
    Аз не!
  • Много повторения на "сърна"!
    "ала тя със лекота ще отлети -
    сам ще си под среброликата луна..." ???
    "Ловец си ти в тихите нощи,
    студена луна те огрява...
    рани я, но сърната в сянка още
    да те обича във нощта остава... "???
    Боби, когато имаш изисквания към други творби, трябва някакво покритие! Твоята творба доказва, че не си от съвършенните!
    Само можем да се учим от по-добрите от нас, а не да ги отричаме или порицаваме!



  • Не ми хареса стихото! Нежни думи , но наистина повторението на "сянка" е натрапчиво и разрушава чуството ../4/
  • .ще подгониш ти тая сърна...
    ала тя със лекота ще отлети ........
    Харесваш ли си го?
    Аз не!