Подарък
...там където небето бе изплакало всичките си сълзи...
-...аз...аз съм запленен -каза той
-Замълчи!Тишината ни слуша -отвърна тя
...а нощта бе свалила тъмната си риза...
-Ти каза,че си запленен?
...тишината я слушаше и се усмихваше....
***
...далече от взора й дърветата ронеха изсъхналите си есенни въздишки....
-Ти...ти беше тук...аз те заплених...
...и слънцето махаше за сбогом на последната отлитаща птица....
...тишината вече не я слушаше...защото тя...тя бе тишината
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени
