1.06.2006 г., 1:03

Поетичен дуел

186 0 30




Философско-естетическа интерпретация
по текст на Фридрих Фон Рихардщайн

На Лъки



Последен зов, кънтящ в забрава
за сетните ни трудни дни
и само споменът остана,
а той душите ни дълбоко нарани.

Но даже, мила, в самота,
запазил съм една искрица,
напомняща за твойта красота
и името на листа пожълтял - Росица.

Запазих този вечен миг,
а той припомня ми дори
за острия, последен вик,
с който огънят жесток гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Каза много Каси, но пропусна едно - да кажеш кой си, а аз ти благодаря. От теб научих много неща!
    Поздрав!

  • Здравей, Екатерина!

    Използвам прескриптивна форма,която в никакъв случай не може да се приеме като заповед. Но диалогът не може да бъде самоцел. Лишен от достойнството на коректността, той става средство за постигане на други цели.
    Поздрав!


  • Здравей, Каси!
    Увлякъл си се по формата и си изпуснал съдържанието, което е изградено изцяло от квалификации и неточности, за да се стигне и до открити обвинения. По този начин се губи дотойнството на диалога. Предлагам ти да си преработеш текста, за да можем да продължим!
    Поздрав!

  • Здравей Катерина!

    Дуелът беше замислен с друг и изразът беше твърде афористичен, но въпреки това не го вземай толкова на сериозно. И да те попитам! Как ще се раждат по-добри творби, ако няма сблъсъци - дори и да ги наричаме така.В тези сблъсъци човек научава много неща, а това е пътят да се роди и новата критика. Разбирам гледната ти точка, уважам я и я приемам като моя, т.е. поучил съм се от теб, но недей казва да спираме диалога, нали?!
    Поздрав!


  • За тебе Мойра вдигам тост-
    в тази ранна утрин ти си гост
    на моето перо учтиво,
    което гледа на нещата закачливо.

    Приемам поздрава ти мил,
    защото в него съм открил
    общ трепет в сърцата наши
    и затова наливам нови чаши.