Поетът и чайката
Поетът се разхождаше
по пясъка.
Над него
рееше се чайка,
която сякаш плачеше.
Поетът
се усмихна
и се влюби.
Той виждаше във нея
всичко чисто,
но не знаеше,
че всъщност тя лети
към кея, не към него,
понеже откъм кея се донасяше
отчетлив аромат
на мърша.
А чайката си падаше по мърша.
Не по поети.
по пясъка.
Над него
рееше се чайка,
която сякаш плачеше.
Поетът
се усмихна
и се влюби.
Той виждаше във нея
всичко чисто,
но не знаеше,
че всъщност тя лети
към кея, не към него,
понеже откъм кея се донасяше
отчетлив аромат
на мърша.
А чайката си падаше по мърша.
Не по поети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сибин Майналовски Всички права запазени
