Погубена от любовта
ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ ТИ ДАДОХ
ЕДНИЧКА МОЯ ЛЮБОВ.
ДЪЛГО ТЕ ТЪРСИХ,МНОГО ТЕ ЧАКАХ
ЗА ТЕБ МИСЛИХ,ЗА ТЕБ АЗ ЖИВЯХ
В НОЩИТЕ БЕЗКРАЙНО ДЪЛГИ
СИЛНО ЗА ТЕБ КОПНЯХ,
В ТЯХ ТВОЕТО ИМЕ ИЗРИЧАХ,
И ВЪВ ВЯРНОСТ ТИ СЕ КЪЛНЯХ.
ДУШАТА СИ НА ТЕБ ОБРЕКОХ,
СЪРЦЕТО МИ ЗА ТЕБ ТУПТЯ.
НА ТЕБ ЛЮБОВ ЦЯЛА СЕ ОТДАДОХ,
ЗАРЕКОХ СЕ ДА ТИ ПРИНАДЛЕЖА.
А ТИ ПРЕМИНА КАТО УРАГАНЕН ВЯТЪР,
ЗА КРАТЪК МИГ ПРИ МЕН СЕ СПРЯ.
ОТКРАДНА ТОПЛИНАТА ОТ ДУШАТА
И ПОТЪНА ТЯГОСТНО В НОЩТА.
ОСТАНАХ В ПУСТОША САМА
СЪС ОБРУЛЕНА ОТ ТЕБ ДУША.
НИЩИЧКО ОТ НЕЯ НЕ ОСТАВИ
ПОГУБИ МЕН И ЛЮБОВТА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
