Поисках да пиша за моята поезия...
Днес седнах в ъгъла
на класната стая самичка,
отново с тетрадката,в която
всеки път сърцето разнищвам...
Поисках да пиша за моята поезия,
но нещо ме спря и накара да се замисля...
Поезия?!?
Нима съм достойна аз за поязия?!?
Та моите стихове често пъти са нищо
и крият в себе си безброй невидения
за всеки,който ги прочита...
Нахлуха набързо в главата ми
хиляди мисли,отново в рими редени...
...и всяка от всяка различни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Ганева Всички права запазени
Оценявам го