13.05.2005 г., 22:01

Полярен лъч

116 0 4

Делят ни ледници от мрачни мисли,
където слънчев лъч не може да премине
през блоковете тъмнина между ни,
затрупали и малките пътечки от години.

Не може ли? А ако с поглед те погаля,
нима не ще разчупя камъните тежки,
нима не ще прогледна в мрака-
в очите блясък и мъждукаща надежда?

Да те стопли луната червена не може
така, както лъчът полярен, блед,
изпрате от ръце, които
у теб стопявали са всяка бучка лед.

Един единствен лъч- той може
да съживи умрелите изсъхнали листа.
Един единствен лъч, където
отново се пробужда любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Започваш доста силно, но после незнайно защо нарушаваш ритъма и се примиряваш с шаблона.
  • Защо не се опиташ да излезеш от шаблоните?Имаш дарба, това се вижда, но все още си в началото.Поне аз така мисля.Горе главата!И се развивай!
  • Започваш доста силно, но после незнайно защо нарушаваш ритъма и се примиряваш с шаблона.
  • Защо не се опиташ да излезеш от шаблоните?Имаш дарба, това се вижда, но все още си в началото.Поне аз така мисля.Горе главата!И се развивай!