Помниш ли
Помниш ли онзи прекрасен слънчев ден,
когато ти дойде при мен?
Обгърна ме с лъжи
и тайно моето сърце си присвои.
Помниш ли?
Аз бях весела, щастлива,
обърнах гръб на самотата сива.
А розата красива? - Видя ли как искра в очите заблестя?
Видя ли моята душа как танцува нежен танц на любовта?
Толкова красиви цветя..
Толкова мили слова..
А след това - в лицето ми ти изкрещя,
че всичко било е лъжлива игра.
Не исках да се влюбвам.
Борех се с чувствата си.
Напразно...
Обикнах те!
Имах нужда да те обикна...
Но да ме обикнеш уви, ти не можа.
И щастието беше кратко,
но толкова за мене сладко.
А болката горчи!
Гори!
Пари сърцето ми дори.
Гние душата в отчаяние.
Изгубва се малко по малко в мен любовно сияние.
Но аз не ще забравя този ден,
в който ти дойде при мен.
Ще помня розите, словата,
но ще плаче тайно в мен душата.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Всички права запазени
