2.04.2006 г., 0:35

Понякога

143 0 8

Понякога нямам въпроси,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

зная, че нямаш и ти.

Къде си сега и с кого си?

Изречени верни лъжи...

Мечтая едно - да се влюбя

във влюбени мъжки очи,

самотата във теб да изгубя

и нека от радост вали.

И твоята обич да топли

премръзнали бедни мечти,

да чуеш безгласните вопли

да знаеш, че ще боли.

Мечтая да имам потребност

от твоята ярост и гняв,

притихнал до мене от ревност

да плачеш с очите от сняг.

Мечтая те цял и единствен,

понякога – винаги мой,

от чуждите болки притиснат

да плачат сълзите порой.

Тогава безкрайно съблечен,

пречистен, но някак си смел

светът ще изглежда вълшебен,

ще върне, което е взел.

Мечтая за утро и утре

до тебе, със тебе в едно

и тихото, тъжното вътре

навън да не бъде само.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари