Последен вик
Тихичко простенват ръцете ми,
няма вече кого да прегръщат.
Раздра като хартия сърцето ми,
но време назад се не връща.
А сълзите вече няма да капят,
ще ги скътам в мен неизплакани .
Може някога пак да потрябват,
да полеят със сол душата ми-
ако някога за тебе си спомня.
Тогава в огън да бъда проклета,
да гори сърцето,ръцете,душата,
за болката да няма утеха.
Сега “иди си” ти казвам,
на твоя спомен, на твоя лик.
Няма в мен място да те пазя,
“сбогом” е последният ми вик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© НеЗнам Всички права запазени
