13.10.2005 г., 9:34

ПОСВЕЩЕНИЕ

167 0 18

ПОСВЕЩЕНИЕ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Искаш за теб да напиша куплети.

Казваш: “Нали затова си поет.

Толкова много жени са възпети –

ти не написа за мен нито ред.”

 

Може би права си. Толкова време

моите мъжки капризи търпиш.

Животът ти с мен е и радост, и бреме,

и отговорност – както твърдиш.

 

Аз съм с изменчив и труден характер.

Зная това и ти сторвам поклон.

Ти ме възпираш, щом хукна по вятъра

и ме обичаш, макар ветрогон.

 

Някога груб съм – ти ми прощаваш.

Сприхав съм – ти отговаряш ми с такт.

Лошите мигове бързо забравяш,

а любовта ми признаваш за факт.

Всичко, което до днес съм написал,

аз от сърце подарявам на теб.

Твоя е всяка задъхана мисъл!

Всеки изстрадан до болка куплет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари