Повод да се намирате...
Цялата те разказах. (Аз ви срещнах, приятелко.)
Той ме слушаше вярно. А попита за още.
"Тънка е като вятър. Нежна и обаятелна.
Талантлива и трайна. (Даже като е рошава.)"
Сетих се. Ти приличаш на усмивка. И лято.
С гола съвест добавих:" Много ще я харесаш."
Той ми каза: "Момиче...Ти си тази, която...
Никога не забравях. Труднo ще те заместя."
И разбрах, че съм глупава.(Все последна разбирам)
Празникът е в душата ми. Истински. Като Коледа.
Любовта ми е хубав...повод да се намирате.
Ти го имай сега. Премълчавай ме. После.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
*
