Прах .....
Планината превърнах в пустиня
реката - във жалък поток,
и тухла по тухла раззидах
един кратък, безмислен живот.
Дърветата - в лачена мебел превърнах
тревата - сгазих със крак,
направих денят във нощ да минава,
но забравих и остана си мрак.
Птици вече няма да има
изкастрих всички крила
и всеки звяр, всяка гадина
ще умре, тук на тази земя.
Гола лежа - ръцете ги няма
краката изкъсо скосих,
очите избодох, езика изтръгнах
сърцето - на лоена топка стопих.
Сега съм щастлива, че него го няма
мисля, че вече успях,
само спомена леко нагаря,
но ще превърна и него в прах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени
