Празнота
Тънък силует
приведена походка
мрачният скелет
излиза на разходка
Вглъбен в собствената си съдба
върви самотен и забравен
крачи си сам из града
чувства се тъй ням и празен
Непознал любовта
забарвил що е сила
просто иска смърт
бледа и красива
Винаги,когато се смрачава
нещо в него се обръща
и тои се размечтава
илюзията го обгръща
Красива жена го целува
и героят ни е щастлив
в море от нежност плува
далеч от града сив
Вече много мечти похаби
по улици до болка познати
минаха толкова дни
в блянове чудновати
Но болката се връща
заедно с неизбежната съдба
в аутсайдер да се превръща
без съпротива и без борба
Вече си е у тях
изтощен от самота
лежи в стаята покрита с прах
умислен и изхвърлен от света
Как да живеч без бъдеще?
-пита се той
и гледа и мращи се
даже налита на бой
Вече спи безмислен сън
кратко бягство от параноята...
аз не харесвам тази история
и не искам да е моята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Райчев Всички права запазени
