14.01.2006 г., 14:17

Предадох те някога

170 0 12
Разцентрова ме.
Равновесие губех.
Запилях се нанякъде.
Къде съм била,
като никоя, като ничия.
Предадох те някога.
Безмълвно изстрада,
тежаха раменете ти.
Попрегърби се.
Не можа да спреш да ме искаш.
Устоя обичта ти посърнала.
Оттогава все си връщаш
по - малко, компенсираш се.
Избутваш ме леко встрани
и преди да започна да викам
приласкаваш ме още по - силно.
Стискам устни, губя се,
знам връща се тъпкано.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да...Всичко се връща!поздрав за стихчето!Прекрасно е
  • Отново ме плени стиха ти Фабиана
    Привет от мен!
  • Връща се, ама как ми се иска да не съм аз този, който връща. МНого силен стих, Гале, много!
  • Ех,Галинка!
    Вълнуваш винаги,когато те чета и препрочитам!!!
  • Дала съм много от себе си в този стих, благодаря на тези, които са го харесали!