Преглътнато
Вън вали. Странно тихо е...
Процежда се здрача.
Чаша джин
бавно умира пред мен.
Глухо бие сърцето.
Вече не плача.
И посрещам без стон
убийството на поредния ден.
Вече няма сълзи.
Странно сухо е в мене.
Нито пиша,
ни получавам писма...
Просто си тръгна от мен онова
малко късче от времето,
във което аз и ти
бяхме обща съдба.
Май пораснах без време!
И станах пределно голяма,
щом си тръгна от мен
и умря Любовта...
Безлюбовие някакво само остана
и един ситен дъжд,
да оплаква нощта.
Процежда се здрача.
Чаша джин
бавно умира пред мен.
Глухо бие сърцето.
Вече не плача.
И посрещам без стон
убийството на поредния ден.
Вече няма сълзи.
Странно сухо е в мене.
Нито пиша,
ни получавам писма...
Просто си тръгна от мен онова
малко късче от времето,
във което аз и ти
бяхме обща съдба.
Май пораснах без време!
И станах пределно голяма,
щом си тръгна от мен
и умря Любовта...
Безлюбовие някакво само остана
и един ситен дъжд,
да оплаква нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Господинова Всички права запазени
