Привикнах да те имам...
Някак си така привикнах
да имам теб и любовта
признавам,мъничко ми липсваш,
макар да те прогоних аз сама.
Очи отварям да те срещна...
Къде ли си?Защо не си до мен?
И не затуй че те обичам,
не те обичах и преди...
За мене беше просто някой,
който с лице красиво ме плени.
Не те залюбих никога признавам,
макар пленителен да беше ти,
отдавна аз не съм наивното дете
и не вярвам на красиви думи и лъжи,
откакто един чаровник като тебе
до болка ме рани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Ганева Всички права запазени
