Приятел
Вървях си по пътя сама
с надежда, че пак ще те срещна
и мислех, че мойта душа
е сродна със твойта отсреща.
Надявах се тайно да знаеш
за чувствата мои горещи
и страстите да разгадаеш,
когато ме каниш на срещи.
Но, странно дали от заблуда
омаяна сякаш бях аз...
Как исках от жар и полуда
да сграбчиш мен силно в захлас.
И ето поглeждаш ме нежно
с приятелски поглед в очите,
но нищо не знаеш, а само -
как да изгаряш душите. . .
04.05.2004г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Всички права запазени
Но пък понякога от едно "невинно"приятелство се ражда Любовта!Щом си заслужава,тогава-ще да бъдем постоянни?!