5.07.2006 г., 22:45

ПРИЯТЕЛКА

150 0 8
Някой, някога ми каза, че от болка пишеш най-добре.
Също този някой бе до мен, когато имах нужда да поплача
и да споделя какво е вътре в мен.
Не знам какво ли щях да правя, aко не беше ти, приятелко едничка...
Незнам какво ли щях да правя, ако не плака с мен във тези дни...
И радостите ти ги сподели със мен във мигове прекрасни.
Смеехме се с глас, на воля, от сърце, когато бяхме и двете нещастни.
Ти ми помогна всичко да преглътна лесно.
И болката в сърцето да забравя само със една любима песен.
Може би не ти го казах, но искам днес да ти благодаря за всичко.
Може би не ти показах колко много те обича това сърце едничко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ето сега е редактирано.мисля че стана по-добре
  • да доно и ти да имаш такава приятелка Романтична душа!А колкото до стиха и аз мисля че не се получи
  • Марианче,чудесно е да имаш такава приятелка,на която да посветиш този стих.Бъдете заедно и занапред!А и е вярно,че от болка се пише най-добре-поне с мен е така...Поздрави!
  • Като емоция и послание е затрогващо.
    Но, като стих не се е получило.
    Опитай да го редактираш.
    Поздрави. Не те оценявам.
  • ето сега е редактирано.мисля че стана по-добре