Приятелство по интерес
"... и мога да обичам силно,
и мога силно да намразя,
обичам ли-до гроб обичам,
сърцето си в лъжи не пазя."
Аз тез слова запомних само
и вярвах, че съм ти любов,
че не омразата, а обич
таиш в душевния покров.
Дарих ти стихове най-нежни,
разкрих ти моята душа-
от нея не остана нищо,
от нея няма и следа.
Не за любов си ме копняла
и не приятелка добра,
а просто прибор, чаша бяла,
това за тебе съм била.
Човек за рейтинг и забава,
кресло в предметния ти свят...
Една добре прикрита завист
си пазила ти досега.
Така ли правят подлеците?
Обичат в теб добрия чар,
използват го за личен образ
и после го изхвърлят стар?
Не искам да си подлекиня,
но ти сама си го избра.
Едва ли можеш да обичаш
щом "съвестно" ме изигра!
Аз дадох ти криле огромни-
дарих ги в името на любота,
а моите със гняв отряза!
Ах, как боли от подлостта!
Хареса ти да дирижираш
в мен слабостта ми, що разкрих!
Сега е твоето оръжие
(дано на теб не навреди).
Аз никога не ще те мразя,
обикнах те като сестра.
Дори веднъж в съдбовна вечер
с очи сълзливи ти признах.
Но знам, че твоето сърце
не би разбрало моя зов,
не би почувствало какво е
една приятелска любов!
Дано светът да те научи,
дано пораснеш някой ден,
а дотогава ще повтарям
един житейски мой рефрен:
" Обичам ли- обичам силно,
обичам ли- то е докрай,
обичах те като светиня-
във тебе виждах светъл Рай!"
и мога силно да намразя,
обичам ли-до гроб обичам,
сърцето си в лъжи не пазя."
Аз тез слова запомних само
и вярвах, че съм ти любов,
че не омразата, а обич
таиш в душевния покров.
Дарих ти стихове най-нежни,
разкрих ти моята душа-
от нея не остана нищо,
от нея няма и следа.
Не за любов си ме копняла
и не приятелка добра,
а просто прибор, чаша бяла,
това за тебе съм била.
Човек за рейтинг и забава,
кресло в предметния ти свят...
Една добре прикрита завист
си пазила ти досега.
Така ли правят подлеците?
Обичат в теб добрия чар,
използват го за личен образ
и после го изхвърлят стар?
Не искам да си подлекиня,
но ти сама си го избра.
Едва ли можеш да обичаш
щом "съвестно" ме изигра!
Аз дадох ти криле огромни-
дарих ги в името на любота,
а моите със гняв отряза!
Ах, как боли от подлостта!
Хареса ти да дирижираш
в мен слабостта ми, що разкрих!
Сега е твоето оръжие
(дано на теб не навреди).
Аз никога не ще те мразя,
обикнах те като сестра.
Дори веднъж в съдбовна вечер
с очи сълзливи ти признах.
Но знам, че твоето сърце
не би разбрало моя зов,
не би почувствало какво е
една приятелска любов!
Дано светът да те научи,
дано пораснеш някой ден,
а дотогава ще повтарям
един житейски мой рефрен:
" Обичам ли- обичам силно,
обичам ли- то е докрай,
обичах те като светиня-
във тебе виждах светъл Рай!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Илчева Всички права запазени
