Приятелю...
Приятелю...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
обичал ли си някога така –
от болката гърдите да изгарят
и самотата да обсебва всеки миг...
и думичка една душата ти руши
и думичка една
света около тебе пак гради...
Приятелю...
обичал ли си някога така – като насън...
не искаш да се будиш,
не искаш утрото да идва...
защото образа е от мечта създаден –
прекрасен, скъп, но...нереален...
Приятелю...
отивам си...прости...подай ръка
ти просто нищо не разбра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рамира Всички права запазени
До0бре казано-кратко и доста точно
