Признание
Поглеждаш ме небрежно.
Това ме кара да треперя.
И става неизбежно-
искам те на моята постеля.
Харесвам те,не крия.
Желая те дори.
Гола искам да те видя,
за това ми помогни.
С онзи щом те видя
ярост ме обхваща.
Сърцето си ще скрия,
разбъркваш го на каша.
Лицето ти красиво
целува той със страст.
Аз гледам мълчаливо
и чувствам страшен мраз.
Желая те,любима,
и искам да те имам.
Повярвай,че съм прима.
Пред тебе ще позирам.
Желая те! Желая те!
пред тебе ще извикам.
Наистина желая те,
а нищо не изисквам.
Не прося аз целувки,
туй не е задължение.
Дари ме с милувки,
аз чакам одобрение.
За тебе таз` любов е странна
и трудно ме разбираш.
И чувам вик на врана,
сега и ти позираш...
Две жени да се обичат,
за тебе туй е чуждо.
Една в друга да се вричат..
а то за мен е чудо !
Това ме кара да треперя.
И става неизбежно-
искам те на моята постеля.
Харесвам те,не крия.
Желая те дори.
Гола искам да те видя,
за това ми помогни.
С онзи щом те видя
ярост ме обхваща.
Сърцето си ще скрия,
разбъркваш го на каша.
Лицето ти красиво
целува той със страст.
Аз гледам мълчаливо
и чувствам страшен мраз.
Желая те,любима,
и искам да те имам.
Повярвай,че съм прима.
Пред тебе ще позирам.
Желая те! Желая те!
пред тебе ще извикам.
Наистина желая те,
а нищо не изисквам.
Не прося аз целувки,
туй не е задължение.
Дари ме с милувки,
аз чакам одобрение.
За тебе таз` любов е странна
и трудно ме разбираш.
И чувам вик на врана,
сега и ти позираш...
Две жени да се обичат,
за тебе туй е чуждо.
Една в друга да се вричат..
а то за мен е чудо !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жана Симеонова Всички права запазени
