28.06.2006 г., 20:09

ПРИЗНАНИЕ

147 0 8
Искам само да ти кажа, че много те обичам
и в нашето приятелство се вричам,
че винаги ще ти приличам!
Защото ти ми отвори очите за малките неща в мечтите,
защото покрай теб пораснах
с нещата които ти разказвах.
Изрекох неща,които не мисля
те бяха прикритие на моите чувства,
накарах те да повярваш на лъжите
и да бъдем с теб...двама...но в мечтите.
Сега ще ти го кажа директно
ще говоря конкретно-винаги когато си ме питал какво чувствам към теб
аз винаги съм таила истината в мен.
Причината за това мълчание
бе твоето страдание
и това, че ме е страх, с което пропилях
и в които превърнах
нашите щастливи дни
в обречени на скръб мечти.
До тук беше моето послание,
дано да го запомниш като признание,
защото ти си човека когото обичам
и дойде момента в който изричам
думите с които те наранявам
но това е истината...съжалявам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божена Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • е благодаря се пак че ме подкрепяте...
  • Божена, когато напишеш стихотворение, есе или каквото и да е, след това го прочети внимателно и ще видиш, че никак няма да ти хареса написаното. Поне при мен е така.
    "и това, че ме е страх, с което пропилях
    и в които превърнах
    нашите щастливи дни
    в обречени на скръб мечти."

    Опитай се да оправиш това.

  • Опитай се въобще да не пишеш подобни неща.
    Двойката е от мен.
  • Съжалявам,но и аз се присъединявам към Светослав....Написаното може да има стойност и то единствено емоционална но само за автора...Иначе е просто трагично...
  • е благодаря се пак че ме подкрепяте...