Признание
Крия се в книги пълни с прах,
спомням си се такава каквато бях
- някогашното миличко дете,
което никой не успя да разбере.
В сънищата си бягам и се крия,
от проблемите и светката помия.
Търся сигурност и утеха.
Изтръпвам пред ужаса на неуспеха.
За това не се опитвам да сторя нищо сама,
да намеря своето щастие и свобода.
Трябва да направя коренни, безкомпромисни промени,
да престана да живея с мечти и увехнали спомени!
Да се преборя със старите си страхове
и усилено да творя и пиша стихове.
Да бъда силна, смела и добра,
кристално чиста, прозрачна като сълза!
Питам се кога ще сваля маската от моето лице
и ще бъда свободна да се смея от все сърце?!
Да започна своя нов живот да градя
с Божията помощ, вярвам че ще успея!
..............................................
И ето ме
застанала зад дантели от цигарен дим,
без маска и без грим,
ридая в купчина от пепел в този час.
Да!Това съм самата аз!
Истината толкова боли.
Обичай ме, но да бъда такава, каквато бях не ме моли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
.Има сила в стиха ти.
