Пробуждане
сетивност
мисъл
буден съм
но очите си
не бързам да отворя
стаил дъхът си те докосвам
сгушена на рамото ми
истинска и топла
усещане
получено и споделено
от слепотата на нощта
проглеждам
срамежлива
че ни вижда
зад пердето
с потръпващият хлад
зората нежно - синя иде
от червеното в косата ти
сумрака топло свети
безкрайно дълго чаках
в прегръдката ми
всяка сутрин
тихо и любовно
да се будиш
а аз
да се оглеждам
в очите ти
смарагдово - зелени
тъй дълго липсваше ми
изтръпването на ръката
с която съм те гушнал
но не помръдвам
господи
как без тази красота
до сега живях
бях забравил
как е хубаво да си желан
и да желаеш
бях забравил
с обич да докосвам
и обичан да се чувствам
целувам те
в мене сънено се галиш
пробуждаш се
и нещо мило ми говориш
тихичко прошепвам
обич моя
а твоето
обичам те
в сърцето си завинаги
заключвам
миг
от многото прекрасни
и нямам прилагателно за теб
коя си ти
каква е твоята магия
дето кара ме
да търся в теб
и преоткривам
женската ти същност
непрекъснато
омагьосан
влюбен
оглупял
като хлапак
душата ми
не се побира в тялото
уча се
отново да обичам
полудял съм
обич моя
полудял съм
и се пробуждам
за любов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастас Анастасов Всички права запазени
