4.05.2006 г., 18:59

Пробуждане

201 0 30

                   Отчаяна станах от леглото зарана -<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                   душата ревеше, от глад изтерзана,

приготвих отвара надежда за мене,

на глътки изпих я - престана да стене.

Повдигнах клепачи и погледа светна,

очите щом плиснах с роса многоцветна.

Косите разресах и вплетох усмивки,

добавих и вяра в дебелите плитки.

И гола излязох, посегнах в небето

дъгата откраднах, облякох сърцето

и в тучна ливада нагазих с охота,

боса и дивна  по земята ще ходя.

С птиците днес да пеем на воля -

за свят и природа, за теб и безброя,

до късно, когато нощта ще се смръщи

и пак ще ме прати с неохота във къщи.

А утре отново ще стана зарана,

с любов ще закуся, ще направя и вана -

в студена вода на река непокорна

и пак ще политна пречистена, волна...

 

 

12.03.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново благодаря, че си прочел този мой стих
    Красив ден ти желая
  • Благодаря Патрисия!
  • Благодаря Ви Аско и Мария!!!
    Слънчево да е в душите Ви
  • Благодаря на всички от сърце за топлото посрещане и за усмивките Ви.
    Привет и от мен
  • Красива и огнена,като СЛЪНЦЕТО!
    Добре дошла!!!