21.07.2006 г., 10:18

Профили - Куцка лудата

136 0 10

Събрали сме се –

весела тълпа,

пред „психото” –

и бъбрим си…

студенти…

на практика –

тематика сега

ще имаме…

с експерименти.

 <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Отваря се желязната врата –

колежка ни поканва:

- Хайде, влизайте!

Надолу по онези стъпала,

е изолатора.

Вървете!

Слизайте!

Професорът, ви чака там –

избрал ви е за днеска „персонаж”…

таз пациентка е проблем голям,

при нас е с доста дълъг „стаж”.

 

Във  изолаторът навлизаме безшумно,

професорът ни махва само с жест,

безмълвно се подреждаме и умно,

следиме разговорът-тест.

 

Пред него разположена в леглото

с крака по турски, свити във седеж…

(- О да – познах я – Куцка е! „Перото”!)

цигара… пепелник… коси „на таралеж”.

 

В градът ни, кой ли не е стряскала,

с внезапният си писък по площада –

все бременна… все бита… все надраскана,

от „помияри”… търсещи наслада.

 

Че може да говори… и не знаех…

но я виж ти… как смислено реди…

разказва за живота си! Това е…

тъй изненадващо… успя да ме смути.

 

Как убедително разказва –

че всички я „обичат и ценят”;

че е „висшистка”, ала Господ я наказва,

за туй, че е „най-умната в тоз град”;

че завистта на хората я провалила,

понеже имала идеи… и твори;

че е жена, но всъщнос с мъжка сила

и ненавижда „дребните души”!

 

- Достатъчно –

професорът и каза –

сега почивай Куцке!

Утре пак,

ще поговорим!

А сега, ще си изляза –

с колегите да бистрим,

що…

и как!?!

 

Излизаме –

вървим по коридора,

изкачваме онези стъпала,

излизаме в градинката

на двора:

- Роднините и…

пълна са „фурда” –

професорът,

започна коментара –

колеги!

Вижте!

Във живота е така!

Когато те набъркат

в скапана попара,

завинаги оставаш,

там –

в калта.

Не слушайте,

че лафи ви разумно!

Шизофрениците

са убедителни лъжци.

Не е вишистка,

а родата и е гумно,

което я вършее…

и коси!

Пребиват я,

да ходи и да проси…

и само чакат,

да я пуснем „у дома” –

на улицата…

доходи им носи…

така ще бъде…

и със нейните

деца!

 

- Но да оставим…

ясно ли ви стана,

как анамнезата да снемете

със такт?

Добре.

Довиждане!

А утре по програма,

елате за…

поредния „бардак”!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари