Прогрес
Ръката ми <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
е цялата в червено –
кръвта по нея
стича се без шум;
не е всевечно
бъдещето тленно –
един ли е завършил
със куршум?
Пътеките
чертае тротоарът –
в човешки грешки
хиляди следи,
оплитат се
и губят свойта стойност,
милионите,
нечутите
съдби.
С ръката си
притискам револвера
и стрелям в пустото –
куршумите свистят.
На бой съм тръгнал –
но един не стига,
илюзиите да руши
на този свят.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
