ПРОЛЕТ. ПОЯВИ СЕ ТИ...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Пролет.
Появи се ти с твоите черни очи.
Гледаше мило към всеки от нас.
Имаше смях до захлас
Искрен. И много думи.
Минути забавни –
Аз и Ти.
После... неочаквано
аз... си признах.
Настъпи промяна.
У теб. Може би помисли,
че са измамни думите чути.
Или вече нямаше полза.
Или търсеше у мен нещо друго.
Не вярвам аз,
че всичко беше мираж.
Или сън.
Какво да направя сега?
Да се владея – не е проблем.
За мен.
Храна за сплетни
срещу името твое
няма да дам.
Но ти, може би, знаеш
и помниш колко боли,
когато останеш сам.
Обкръжен единствено
от мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
