ПРОЗРАЧНО ЯСЕН Е СВЕТА
ПРОЗРАЧНО ЯСЕН Е СВЕТА
Останал без думи,
Върви той по прашните друми.
Чуди се на глупостта,
налегнала света.
Блъскан от живота
той падал и ставал е пъти наред.
А сега препатил от болка
Върви с поглед отправен напред.
Презира той чуждите очи,
ненавижда техните души.
Наивност и завидна простота,
чете във техните сърца.
Излишно е да ги познава,
прозрачно ясни са му те,
като отворената книга
за старото пораснало дете.
Останал без думи,
Върви той по прашните друми.
Чуди се на глупостта,
налегнала света.
Блъскан от живота
той падал и ставал е пъти наред.
А сега препатил от болка
Върви с поглед отправен напред.
Презира той чуждите очи,
ненавижда техните души.
Наивност и завидна простота,
чете във техните сърца.
Излишно е да ги познава,
прозрачно ясни са му те,
като отворената книга
за старото пораснало дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Миков Всички права запазени
