Прясна, сочна Меру/о-дия
Действията, героите и събитията
развивщи се в това игрално творение,
са абсолютно измислени и нямат ни-
каква връзка с действителността.
Съвпадението на имена и герои с
действително съществуващи лица,
е абсолютно случайно! ;-)
В един бостан обран,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
от лишеи обръгнат,
обрасъл в плевели
и треволяк,
стрък Магданоз
закипри лист разгърнат –
попаднал там
незнайно,
от къде
и как?
Сред тежкото зловоние
на щирът,
на татулът
и ябълката вълча,
обърка Магданозът
панаирът,
на плевелите –
Повитица заподсмърча:
- Ей! Магданозе некултурен!
Какъв е този аромат?
Защо тормозиш ни
със порив бурен
и ни разваляш
миризливият парад?
Не виждаш ли,
че ти си само стръкче,
покълнало
във нашият бостан?
За нас е той
прекрасно кътче,
а ти си тук –
неканен хулиган!
Един “надървен” Щир
пое кавгата,
от Повитицата –
като щафета –
и червенеещ в зор,
слова с “подплата”,
(интелигентно)
зареди...
за общата несрета:
- Пунктуационно...
правилно
ще отбележа,
на меродията дублета,
че мерудия е!
Ах! Как я мразя,
че тъй
обърква ми
съклета!
То, бива!
Може!
Ама, стига!
Уханията ненавиждам!
Присъстват, те
във всяка книга
за готвене –
пък аз...
завиждам!
Но всъщност...
много благородно –
не ща да бъда,
никак сготвен;
а Магданозът
е природно,
обречен –
нека е подготвен!
- Мда... мда –
обади се една Тлъстика –
да ври проклетникът
в гърнето!
Анатема... за еретика,
че тъй обърква ни...
полето!
- На мен пък...
ми е “жал” за него –
обади се един Бодил,
но лаконично –
от говедо,
да бъде сдъвкан
в час немил!
- Бе...
този Магданоз опърпан –
една Вълчнка процеди –
с неспретнат стрък
и тъй раздърпан
в чорбата нека,
да кипи!
- И аз не го харесвам, тоя –
тревичка Троскот, промълви –
тъй нежна съм,
но влизам в боя,
че повече от мен
смърди!
Накъдрен,
Джоджен див разпери –
над всички –
своят ясен глас:
- Тоз Мерудляк...
сега намери,
тук,
майсторът си –
между нас!
В това поле
(и в доста други)
съм много тачен
и зает –
да търся нови пеперуди
със поетичен плетолет!
Аз меценат
на тревуляка,
от как се помня
съм голям –
опрашвам с пеперудите...
но майката си трака,
тоз Магданоз...
за бурените –
срам!
Да го натирим!
Всички пеперуди,
за него взеха
да летят –
не щат да прашат,
нашите халтури –
на меродията налитат
със мерак!
В туй време,
от небето гръм изгъгна.
Светкавица проблясна
в унисон.
Градушка,
Мерудията изтръгна,
че нямаше уви...
заслон.
Но,
плевелите оцеляха,
че много бяха
и с кордон,
бостана бранеха
в очакване
на зимният,
неплодовит,
сезон.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
И казваш, че приликата е случайна?!
Аз мисля, че тук сме събрани всички от сайта!
