Пукнатина
По повод "Ад" на Данте Алигери
Над бездната се носи смрад.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
От нея блика тъмен огън.
Разпуква се Земята в опън,
а в пукнатото –
смъртен страх.
Надолу е Земята неспокойна.
Надолу е съдбата непристойно
разголена,
а в тази голота нестройна,
кърви ужасно ябълката
на раздорите –
разпорена.
- Ти спри до тук!
Не слизай в дълбините!
- Ти спри се тук!
Надолу в танц нощта,
безмилостно изтрива от душите,
гневът на Горната Земя.
Това е истинска наркоза.
Това е смърт...
макар красива
в съня ти да изглежда роза –
все пак,
остава си бодлива.
Затуй се спри!
Не слизай в дълбините!
И спри се тук!
Надолу в танц нощта,
завинаги изтрива от душите,
дори най-светлите неща.1986г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Зашо си мисля, че това не е повода?Ако никога не "слезеш", как ще разбереш?
и затова мислиш, че то не е поводът. 
